Виждала ли си есенен лист, носен от вятър,
лист, обагрен във злато и пурпур.
Виждала ли си малко дете, обляно във сълзи,
дете само във своя звездна вечер.
Виждала ли си море през нощта на Октомври,
море, разлюляно от безкрайни вълни.
Виждала ли си гора, обхваната в пламъци,
гора почерняла и в пепел.
Виждала ли си кокиче, подало глава от снега,
кокиче тъй крехко и същевременно силно.
Нека листът, носещ топлината на лятото, ти напомня за мен,
детето покаже моята мъка, ...