emo2 (Емил Стоянов)
236 750
4.02.2015 г., 8:06 ч.

Нека да е трудно 

  Поезия » Философска
595 0 3

Нека да е трудно

 

 

При мене все е трудно!

Но лесно се привиква

с трудностите на живота.

Ако не очакваш висша квота,

той си дава вота.

 

Прохождайки, аз все си мисля,

че назад от раз съм тръгнал

за учудване на всички:

майка, татко птички и пчелички

и на росните тревички.

 

И в училище за лош късмет,

първолак, като петел напет

с лявата ръка съм взел

молива. А за капак -

той, учителя ми благ, звучно рече ми ,,левак,,.

 

После в армията наша,

'дето вместо да навдигам чаша

със другари по пагон,

аз надавах тъжен стон

от ареста, заключен по закон!

 

Пиках и срещу вятър. На инат!

А той отвърна ми със яд.

Със страшна сила се насъска,

в лицето ми урина пръсна,

затворих си устата - късно!

 

Но трудно да ми е - обичам!

Не мисля даже да отричам.

Сега намирам се в гората

със смъкнат панталон до колената

и само аз да видя таралеж...

С г*за си ще го смачкам. Ако щеш!

 

 

 

Извод 1:  Ако пикаеш срещу вятъра, затваряй си устата.

Извод 2: Ако не можеш да си затваряш устата, ще те боли г*за.

 

© Емил Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??