Нека да е трудно
Нека да е трудно
При мене все е трудно!
Но лесно се привиква
с трудностите на живота.
Ако не очакваш висша квота,
той си дава вота.
Прохождайки, аз все си мисля,
че назад от раз съм тръгнал
за учудване на всички:
майка, татко птички и пчелички
и на росните тревички.
И в училище за лош късмет,
първолак, като петел напет
с лявата ръка съм взел
молива. А за капак -
той, учителя ми благ, звучно рече ми ,,левак,,.
После в армията наша,
'дето вместо да навдигам чаша
със другари по пагон,
аз надавах тъжен стон
от ареста, заключен по закон!
Пиках и срещу вятър. На инат!
А той отвърна ми със яд.
Със страшна сила се насъска,
в лицето ми урина пръсна,
затворих си устата - късно!
Но трудно да ми е - обичам!
Не мисля даже да отричам.
Сега намирам се в гората
със смъкнат панталон до колената
и само аз да видя таралеж...
С г*за си ще го смачкам. Ако щеш!
Извод 1: Ако пикаеш срещу вятъра, затваряй си устата.
Извод 2: Ако не можеш да си затваряш устата, ще те боли г*за.
© Емил Стоянов All rights reserved.
