14.09.2024 г., 17:40

Нека да вали

536 0 0

Дъждовен е денят, вали и вътре в нас.
Но повярвай ми, няма нищо лошо във това.
Неусетно времето минава час по час и скоро
ще видим кристално избистрената синева.

С думи неизречени разбираме прекрасно
човека отсреща дали се е предал,
а затворим ли очи, ние ще видим ясно,
че вселенският разум съдбата ни е предначертал.

Нека си вали - но да бъде порядъчно,
дъждът ще изчисти дори натрупания срам.
Сега е сиво, мрачно, даже малко загадъчно.
Можем само да мечтаем да видим какво е там -

Отвъд небето, отвъд всичките граници.
Ние можем да стигнем до рая и ада дори.
Макар и делнично, нека живеем сякаш в празници.
и слънцето ще видим, но сега нека си вали.

Аз зная, че дъждът ще измие натрупаната болка.
Светлите и тъмни дни шахматно се подреждат.
Ние играем необмислено с живота като котка,
играеща небрежно със своята топка прежда.

Дъждът ще ни покаже - какво не е на място.
Какво ни пречи и какво не е за нас.
После пак ще се радваме на слънчевото царство.
Само спомен ще остане за този дъждовен час.

От всичките дни аз най-обичам дъждовните.
Макар и скрито аз съм сигурен, че небето гори.
Съвсем скоро, пред нас ще се покажат просторите,
но до тогава има време - сега нека си вали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Хинкински Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...