Нека да вали

Дъждовен е денят, вали и вътре в нас.
Но повярвай ми, няма нищо лошо във това.
Неусетно времето минава час по час и скоро
ще видим кристално избистрената синева.

С думи неизречени разбираме прекрасно
човека отсреща дали се е предал,
а затворим ли очи, ние ще видим ясно,
че вселенският разум съдбата ни е предначертал.

Нека си вали - но да бъде порядъчно,
дъждът ще изчисти дори натрупания срам.
Сега е сиво, мрачно, даже малко загадъчно.
Можем само да мечтаем да видим какво е там -

Отвъд небето, отвъд всичките граници.
Ние можем да стигнем до рая и ада дори.
Макар и делнично, нека живеем сякаш в празници.
и слънцето ще видим, но сега нека си вали.

Аз зная, че дъждът ще измие натрупаната болка.
Светлите и тъмни дни шахматно се подреждат.
Ние играем необмислено с живота като котка,
играеща небрежно със своята топка прежда.

Дъждът ще ни покаже - какво не е на място.
Какво ни пречи и какво не е за нас.
После пак ще се радваме на слънчевото царство.
Само спомен ще остане за този дъждовен час.

От всичките дни аз най-обичам дъждовните.
Макар и скрито аз съм сигурен, че небето гори.
Съвсем скоро, пред нас ще се покажат просторите,
но до тогава има време - сега нека си вали.