Нека друг на света те разказва
НЕКА ДРУГ НА СВЕТА ТЕ РАЗКАЗВА
... ти си облаче в лятно небе, ти си вятър в момчешко хвърчило,
из брадата ми – дим от кюмбе, с 10 пръстчета ровиш тъй мило,
светла птица, се връщаш от юг, и е толкова топъл октомврий! –
ти си капка от пеещ капчук, уж в летеж! – а морето те помни,
тих дъждец върху лятната ръж, мило лято, къде ми се дяна? –
ти си сенчица блага за мъж, спрял да пийне вода от герана,
ти си ручей, разровил снега – и тревица, що тихо се вдига,
и съм толкова смешен сега в този стих – незаписан на книга,
ти си шеметна вис, синева, рой светулки в девойчина пазва –
аз съм, Господи, слаб за това! – нека друг на света те разказва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
