Нека и тази вечер бъда твоят клоун
усмивката ми никога не е била по-фалшива,
но трябва да прикрия болката пред теб,
трябва да се преструвам, че нищо не се е случило.
Нека и тази вечер бъда твоят клоун,
нека и тази вечер те карам да се смееш,
нека и тази вечер да ме боли така силно,
нека и тази вечер да ми разбиеш сърцето.
Уморих се да слушам лъжливите ти мили думи,
не намирам вече надежда в тях, а само болка,
това ще е поредната вечер, в която ти ме лъжеш,
това ще е поредната, в която ще те изгубя.
Изгубих своя път някъде там, между всичките лъжи,
сега се скитам в мрака, сред болка и омраза.
Поредната вечер в която ти оставаш сляпа,
не, не можеш да видиш истинското ми състояние.
Виждаш ме усмихнат, а аз съм емоционална развалина,
не можеш да го видиш, защото никога не ти е пукало,
никога не можа да ме разбереш, дори и не се опита,
а когато дойде моментът, просто каза "СБОГОМ".
В момента, в който ме остави със кървящо сърце,
аз се пречупих под натиска на разбитото сърце,
не минаваше ден, в който да не плача с часове,
изгубих вяра в живота, изгубих вяра в себе си.
С течение на времето мислих, че те обичам,
а после, че те мразя, но накрая осъзнах,
че съм безчувствен към всичко и най-вече към теб,
осъзнах, че си ми безразлична и...
... просто продължих своето падение...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Benifios Всички права запазени
