Нека и тази вечер бъда твоят клоун
И ето, заради теб се усмихвам,
усмивката ми никога не е била по-фалшива,
но трябва да прикрия болката пред теб,
трябва да се преструвам, че нищо не се е случило.
Нека и тази вечер бъда твоят клоун,
нека и тази вечер те карам да се смееш,
нека и тази вечер да ме боли така силно,
нека и тази вечер да ми разбиеш сърцето.
Уморих се да слушам лъжливите ти мили думи,
не намирам вече надежда в тях, а само болка,
това ще е поредната вечер, в която ти ме лъжеш,
това ще е поредната, в която ще те изгубя.
Изгубих своя път някъде там, между всичките лъжи,
сега се скитам в мрака, сред болка и омраза.
Поредната вечер в която ти оставаш сляпа,
не, не можеш да видиш истинското ми състояние.
Виждаш ме усмихнат, а аз съм емоционална развалина,
не можеш да го видиш, защото никога не ти е пукало,
никога не можа да ме разбереш, дори и не се опита,
а когато дойде моментът, просто каза "СБОГОМ".
В момента, в който ме остави със кървящо сърце,
аз се пречупих под натиска на разбитото сърце,
не минаваше ден, в който да не плача с часове,
изгубих вяра в живота, изгубих вяра в себе си.
С течение на времето мислих, че те обичам,
а после, че те мразя, но накрая осъзнах,
че съм безчувствен към всичко и най-вече към теб,
осъзнах, че си ми безразлична и...
... просто продължих своето падение...
усмивката ми никога не е била по-фалшива,
но трябва да прикрия болката пред теб,
трябва да се преструвам, че нищо не се е случило.
Нека и тази вечер бъда твоят клоун,
нека и тази вечер те карам да се смееш,
нека и тази вечер да ме боли така силно,
нека и тази вечер да ми разбиеш сърцето.
Уморих се да слушам лъжливите ти мили думи,
не намирам вече надежда в тях, а само болка,
това ще е поредната вечер, в която ти ме лъжеш,
това ще е поредната, в която ще те изгубя.
Изгубих своя път някъде там, между всичките лъжи,
сега се скитам в мрака, сред болка и омраза.
Поредната вечер в която ти оставаш сляпа,
не, не можеш да видиш истинското ми състояние.
Виждаш ме усмихнат, а аз съм емоционална развалина,
не можеш да го видиш, защото никога не ти е пукало,
никога не можа да ме разбереш, дори и не се опита,
а когато дойде моментът, просто каза "СБОГОМ".
В момента, в който ме остави със кървящо сърце,
аз се пречупих под натиска на разбитото сърце,
не минаваше ден, в който да не плача с часове,
изгубих вяра в живота, изгубих вяра в себе си.
С течение на времето мислих, че те обичам,
а после, че те мразя, но накрая осъзнах,
че съм безчувствен към всичко и най-вече към теб,
осъзнах, че си ми безразлична и...
... просто продължих своето падение...
© Benifios All rights reserved.
