Нека ни боли
Погледите... прелетни са птици,
усмивките... отронени сълзи,
мислите... са скитници орисани,
намерили духа си... чрез беди.
И бягството... е сетното начало,
оглозгано, нахапано... скимти,
а красотата... бяло огледало,
изваяно... от времето тежи.
И думите... са звукове излишни,
погребали са тишината призори,
във ритъма на бляскава излишност,
застиваме... без злото сме сами.
И вечността... е приказката наша,
разказана... от тръпнещи души,
подлъгвала е... взора ни във мрака,
с разперени крила... мълчи... шепти.
Понесени... от светове незнайно,
от ежедневието... избягали сами,
омайно... сме приспани трайно,
намерихме се... Нека ни боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
