Нека ни боли
Погледите... прелетни са птици,
усмивките... отронени сълзи,
мислите... са скитници орисани,
намерили духа си... чрез беди.
И бягството... е сетното начало,
оглозгано, нахапано... скимти,
а красотата... бяло огледало,
изваяно... от времето тежи.
И думите... са звукове излишни,
погребали са тишината призори,
във ритъма на бляскава излишност,
застиваме... без злото сме сами.
И вечността... е приказката наша,
разказана... от тръпнещи души,
подлъгвала е... взора ни във мрака,
с разперени крила... мълчи... шепти.
Понесени... от светове незнайно,
от ежедневието... избягали сами,
омайно... сме приспани трайно,
намерихме се... Нека ни боли.
© Силвия All rights reserved.
