Нека няма име
Понякога желая самота
и често искам да заспя,
но често тишината не достига
и все по-шумно става и ме заглушава.
И все назад се връщам,
грешките анализирам,
но отговор така и не намирам...
Защото може би светът е сбъркан,
или пък може би аз леко се побърквам.
Защото той държи ръката,
но ти си в сърцето и душата.
Но аз не мога да те стигна,
колкото и да се опитвам.
Ти дори не ме познаваш,
не знаеш как се казвам и къде живея,
не знаеш колко много бих ти дала,
не знаеш колко те желая...
Сега съм тук!
И той прегръща ме и ме целува нежно...
Но очите тебе търсят и жадуват.
И ръцете тебе искат да прегръщат...
Но ти не знаеш...
Не знаеш колко много бих ти дала -
всяка малка усмивка,
всяка топла прегръдка,
всяка безумна целувка
и всяка надежда, която се ражда,
и всяка блестяща звездичка...
Бих ти дала света си...
И СЪРЦЕТО си бих...
Но ти не знаеш...
Само ако знаеше
колко много бих ти дала...
... ако знаеше!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Всички права запазени
