Нека няма име
Понякога желая самота
и често искам да заспя,
но често тишината не достига
и все по-шумно става и ме заглушава.
И все назад се връщам,
грешките анализирам,
но отговор така и не намирам...
Защото може би светът е сбъркан,
или пък може би аз леко се побърквам.
Защото той държи ръката,
но ти си в сърцето и душата.
Но аз не мога да те стигна,
колкото и да се опитвам.
Ти дори не ме познаваш,
не знаеш как се казвам и къде живея,
не знаеш колко много бих ти дала,
не знаеш колко те желая...
Сега съм тук!
И той прегръща ме и ме целува нежно...
Но очите тебе търсят и жадуват.
И ръцете тебе искат да прегръщат...
Но ти не знаеш...
Не знаеш колко много бих ти дала -
всяка малка усмивка,
всяка топла прегръдка,
всяка безумна целувка
и всяка надежда, която се ражда,
и всяка блестяща звездичка...
Бих ти дала света си...
И СЪРЦЕТО си бих...
Но ти не знаеш...
Само ако знаеше
колко много бих ти дала...
... ако знаеше!
© Моника All rights reserved.
