diesto (Данаил Антонов)
1039 617
22.01.2021 г., 8:03 ч.

Есен, мълчалива до нямост 

  Поезия » Любовна
279 2 5

Аз не искам по същите стъпки,

по местата със влюбени думи, 

без съмнение, че същите тръпки -

бих усетил тъй сам, или с друга... 

Не отивай там, дето ме няма. 

Ще е някак си тъжно и празно. 

Ще е есен. Мълчалива до нямост. 

И мъгливо до ясна омраза... 

И не вярвай, че моите длани, 

са те пуснали някак нехайно! 

Че душата - за твоята гладна, 

ще се храни все още потайно... 

Не, не вярвай на чужди молитви,

за добро да те стига в живота. 

Туй е завист, лъжа, любопитство,

че във себе си имаш любов. 

Аз не искам по същите стъпки. 

Сам по тях не ми се върви. 

Нямам вяра. Дори да се кръстя. 

Просто - моля, недей да болиш... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??