Есен, мълчалива до нямост
Аз не искам по същите стъпки,
по местата със влюбени думи,
без съмнение, че същите тръпки -
бих усетил тъй сам, или с друга...
Не отивай там, дето ме няма.
Ще е някак си тъжно и празно.
Ще е есен. Мълчалива до нямост.
И мъгливо до ясна омраза...
И не вярвай, че моите длани,
са те пуснали някак нехайно!
Че душата - за твоята гладна,
ще се храни все още потайно...
Не, не вярвай на чужди молитви,
за добро да те стига в живота.
Туй е завист, лъжа, любопитство,
че във себе си имаш любов.
Аз не искам по същите стъпки.
Сам по тях не ми се върви.
Нямам вяра. Дори да се кръстя.
Просто - моля, недей да болиш...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
