Искам да ти кажа нещо,

да ти кажа нещо така Истинско,

красиво и благо,

но не знам как ще прозвучи...

Да, ще ме помислиш ти

за налудничав и без характер,

ала истина са тези думи,

доказват искрите в човешките души.

Може би страдаш в отчаяние,

може би страдаш за отминалите дни...

Може би болката в сърцето непоносимо крещи,

сякаш нищо за дълго не успява да го утеши...

Но искам да ти кажа, 

да ти кажа, че цялата болка

ще отмине и ще се потуши,

с усмивка потуши я и лицето си открий му,

към небето го вдигни!...

Извикай ВИСОКО към живия Господ,

сърцето си му повери

и виж чудесата как САМИ ще се случат,

стига да повярваш в изцелението ти!!!

Повери се на Иисус спасителя,

повери страданията си на Онзи,

за който поради  злото е трудно да повярваш,

но със смелост го направи!!!

Защо се оставяш на страданието,

на болката да те сполети и повали...

Знай, това е свят, управляван от злото,

ала над него бди вечният цар!

Свят е, в който злото царува,

замъглени за доброто са човешките сърца,

но ТИ, ооо, не си безсилен,

вдигни към небето ръка

повярвай, че Господ е РАДОСТТА!!!

Защо ли някак Земята е винаги жива,

непокътната в своята красота,

ала защо във всяка песен се пее,

защо е тази жестокост по света?!?...

Защо много от нас за себе си щом разкажат,

казват как трудно е в света човек да се довери,

ала самите те не са честни,

не са честни към себе си дори...

Защо братът убива брата,

синът нахвърля се срещу бащата,

насилие, безчестие и смърт,

това е човешкият днешен път...

Защо всеки казва, че иска доброто,

казва, че иска хубаво да го сполети,

а самият той се нахвърля,

гледа как някого нещо да отнеме или нарани...

Защо не вдигнем глави към небето,

защо не разберем, че светът

от мрачни сили е обграден,

но единствен начин е да не му се отдадем...

Как така лесно се разпалва

желанието у човек сам справедливост да раздава,

да отнеме сам човешки живот,

сякаш той никога не грешал е, 

избиват се всички за пари или имот...

Сякаш човек като ранява,

за последствията всичко е в мъгла,

а после плаща или съжалява,

понякога дори отсъства и това...

Нека веднъж помислим,

нека погледнем веднъж реално,

защо ако човекът има свободна воля,

сам винаги ще решава някому нещо зло да причини...

А всъщност от злото е управляван светът ни,

по всичко лошо в него това личи...

Злите сили искат да погълнат всяко сърце,

защо всеки сякаш готов е сам да му се отдаде...

Нека се събудим,

лошото ли винаги ще помним заради злото,

или радостта,

ала с пари ли тя ще се купи,

ще бъде ли с тях тя ВЕЧНА и истинска?

Нека не се лъжем,

всичките пари ще ни изоставят

щом дойде последен дъх, последен час,

ала винаги могат да изгорят те,

да ги отнемат за миг, от раз...

Какво ще правим ние тогава,

щом със злоба за тях винаги ще треперим,

а изведнъж, сякаш с отрова,

на тях, щом ги изгубим, не можем да се доверим...

Не е ли по-щастливо

на смъртния одър Божията ръка за мира да държим,

в света на злото и отровата

парите повече за нас не ще да чуят или видят,

а тук ще останат, където един от друг всички се делим...

Нека не се измъчваме повече,

имаме ВОЛЯ сами да изберем,

дали, макар и все още плахо,

към Бога наш със сърце да полетим...

Затова нека погледнем към небето,

нека крещим: БОЖЕ, ЧУВАШ ЛИ МЕ,

ИСКАМ ДА ТЕ ПОЗНАЯ, АКО ЗА МЕНЕ СИ ТАМ,

и нека просто с утеха в сърцето,

да не се тревожим нито грам...

Защото, повярвало сърцето

вижда повече истини,

в тревата и птичките - ПОВЕЧЕ живот,

не осъзнал досега което,

че Бога търпеливо чака сами доброволно

да открием неговия дом и да пеем песента

на сърцето за вечния мир и любов...

Истина Ви казвам,

всички ние сме Негови деца,

но замъглили своята преценка заради злото,

намразваме и сме несигурни в света!...

Нека ВСИЧКИ ние,

сами да потърсим Неговото свято лице,

защото той ВИНАГИ готов е,

като наш създател и приятел,

да изцели на мястото на болката

МИРА в нашето сърце!!...