Неканен гост
Пред мене застана в нов тоалет,
ехидно надникна в очите,
по стария смачкан - летен каскет
се влачеха тежки мъглите.
Неподготвена бях за среща със него,
все още боса в тревата вървях,
пламтяха огньове по цветни алеи,
душата възнасят, в сърцето горят.
Пресече ми пътя и каза свирепо,
че вече намира се в своето царство,
дори и бодли на красивото цвете
не биха ранили лицето му властно.
Замахна с ръкав и баирът потръпна,
преваляше лятото едва, едва,
по сухите стъпки вода се промъкна
и заля изцяло моята душа…
Съвзех се набързо, знам че в света
всяко господство някога свършва,
а щом посрещна отново пролетта -
значи животът мен ще прегръща!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
