M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
28.09.2013 г., 17:04 ч.

Неканен гост 

  Поезия
878 0 9

Пред мене застана в нов тоалет,

ехидно надникна в очите,

по стария смачкан - летен каскет

се влачеха тежки мъглите.

 

Неподготвена бях за среща със него,

все още боса в тревата вървях,

пламтяха огньове по цветни алеи,

душата възнасят, в сърцето горят.

 

Пресече ми пътя и каза свирепо,

че вече намира се в своето царство,

дори и бодли на красивото цвете

не биха ранили лицето му властно.

 

Замахна с ръкав и баирът потръпна,

преваляше лятото едва, едва,

по сухите стъпки вода се промъкна

и заля изцяло моята душа…

 

Съвзех се набързо, знам че в света

всяко господство някога свършва,

а  щом посрещна отново пролетта -

значи животът мен ще прегръща!

 

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??