M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
Sep 28, 2013, 5:04 PM

Неканен гост 

  Poetry
875 0 9

Пред мене застана в нов тоалет,

ехидно надникна в очите,

по стария смачкан - летен каскет

се влачеха тежки мъглите.

 

Неподготвена бях за среща със него,

все още боса в тревата вървях,

пламтяха огньове по цветни алеи,

душата възнасят, в сърцето горят.

 

Пресече ми пътя и каза свирепо,

че вече намира се в своето царство,

дори и бодли на красивото цвете

не биха ранили лицето му властно.

 

Замахна с ръкав и баирът потръпна,

преваляше лятото едва, едва,

по сухите стъпки вода се промъкна

и заля изцяло моята душа…

 

Съвзех се набързо, знам че в света

всяко господство някога свършва,

а  щом посрещна отново пролетта -

значи животът мен ще прегръща!

 

 

© Миночка Митева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??