Hathor (Геновева Симеонова)
464 1681
11.02.2020 г., 9:02 ч.

Неканен гост 

  Поезия » Любовна
484 0 2

Престори се на слънчев лъч божествен,
промуши се през тънката завеса,
обходи стаята, в леглото влезе,
над мене похотливо се провеси.
Дълбоко спях и нищо не усетих,
нахлу в съня ми дръзко с взлом,
премина по клепачите ми с гъдел
и спря на устните ми слепешком.
И се събудих - страстната целувка
абстрактно стопли смъртните ми фибри,
очите ми фантома не видяха -
като дете безгрижно ме надхитри.
Завесата отметнах със почуда,
да търся ексцентричния си гост,
пристига рядко и безшумно
като на пакост – ловко, бързешком.

Да бе останал!... Шапка невидимка

е скрила скулите ти за пред мен.

Аз мога безусловно да обичам,

дори и еретично откачен.

 

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всъщност да, колкото по-загадъчно, толкова по-притегателно. Благодаря!
  • Понякога така е по-забавно, да не го виждаш, да фантазираш
    Хареса ми.
Предложения
: ??:??