Неканен гост
Престори се на слънчев лъч божествен,
промуши се през тънката завеса,
обходи стаята, в леглото влезе,
над мене похотливо се провеси.
Дълбоко спях и нищо не усетих,
нахлу в съня ми дръзко с взлом,
премина по клепачите ми с гъдел
и спря на устните ми слепешком.
И се събудих - страстната целувка
абстрактно стопли смъртните ми фибри,
очите ми фантома не видяха -
като дете безгрижно ме надхитри.
Завесата отметнах със почуда,
да търся ексцентричния си гост,
пристига рядко и безшумно
като на пакост – ловко, бързешком.
Да бе останал!... Шапка невидимка
е скрила скулите ти за пред мен.
Аз мога безусловно да обичам,
дори и еретично откачен.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
