19.10.2006 г., 16:44 ч.

Неканена 

  Поезия
4.8 (5)
1092 0 14
Вратата тихо искам да отворя,
и да вляза неочаквано при теб,
а ярката луна нека очи затвори
и да помоли и звездите безчет.
На пръсти тихо ще пристъпя....
ще застана близо там сама,
с любовен прах ще те поръся,
да виждаш само мен сега.
Ще рисувам по лицето твое,
нищо, че не съм художник,
вместо четка с устни топли,
ще създам един шедьовър. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Нилсън Всички права запазени

Предложения
  • Тази моя безкрайност съвсем се износи и падна върху пътя, протрит от нозете на хиляди луди. Не за би...
  • Повиках те от тъмната си бездна, в която бях затворник на смъртта. Яви се ти и с любовта превзе ме -...
  • Стая, две картини. Отляво аз, отдясно ти. И слънцето с лъчи изгаря, разливат се отронени сълзи. А ня...

Още произведения »