Неканена
Вратата тихо искам да отворя,
и да вляза неочаквано при теб,
а ярката луна нека очи затвори
и да помоли и звездите безчет.
На пръсти тихо ще пристъпя....
ще застана близо там сама,
с любовен прах ще те поръся,
да виждаш само мен сега.
Ще рисувам по лицето твое,
нищо, че не съм художник,
вместо четка с устни топли,
ще създам един шедьовър.
Времето ще бъде ни приятел,
няма да отмерва миг и час...
и за дълго в твоите обятия,
неочаквана искам да остана аз.
Ще посветя на тебе тази нощ,
нека бъде като за последен път
и страстта...... с цялата си мощ,
да изгаря бавно топлата ни плът!
Неканена, да идвам ли отново,
да влизам ли така на пръсти?
Знай, аз само тебе мога...
Да рисувам дълго с топли устни!
© Людмила Нилсън All rights reserved.
