Неканена
Самотата, която се стече
по стъклото, не ме разпозна.
Хлъзгавата ѝ пяна довлече
безпричинна, нелепа тъга.
Клоунската си дреха захвърлих
на студения мраморен под,
леден уж, пръстите ми опърли,
и забърза ми мудния ход.
Заотварях припряно вратите
на огромния дом подреден,
търсех тайния ключ от мечтите...
Самотата поседна до мен.
И когато заби равномерно
запъхтяното мое сърце,
се излегна по кучешки верно
в празните ми сиротни ръце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
