Dec 31, 2019, 10:34 AM
Неканена
Самотата, която се стече
по стъклото, не ме разпозна.
Хлъзгавата ѝ пяна довлече
безпричинна, нелепа тъга.
Клоунската си дреха захвърлих
на студения мраморен под,
леден уж, пръстите ми опърли,
и забърза ми мудния ход.
Заотварях припряно вратите
на огромния дом подреден,
търсех тайния ключ от мечтите...
Самотата поседна до мен.
И когато заби равномерно
запъхтяното мое сърце,
се излегна по кучешки верно
в празните ми сиротни ръце.
© СК All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Невъзможно е да коментирам този стих...Самотата е сила, която преобръща света. Тя няма нужда от теб, светло момиче, тя се храни със сломени сърца. Мога само да запратя част от сърцето си като стръв за самотата и да я заситя.
-
"И когато заби равномерно
запъхтяното мое сърце,
се излегна по кучешки верно
в празните ми сиротни ръце."
Въздъх. Страхотна метафора за силен завършек. Много ми хареса! -
Съкровен и замислящ стих! Поздравления, Светулке!
-
Самотата,неканена и нежелана но винаги ни преследва.
-
Светеща буболечице! Летиш и светиш! Можеш го!
-
Самотата, кралица на замък,
е покой за сърцето, не пречи...
тя постила на острия камък,
но недей да се чувстваш обречена! Светулка, пожелавам ти светлина в новогодишната нощ!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Дано споделената болка стане половина.