Самотата, която се стече
по стъклото, не ме разпозна.
Хлъзгавата ѝ пяна довлече
безпричинна, нелепа тъга.
Клоунската си дреха захвърлих
на студения мраморен под,
леден уж, пръстите ми опърли,
и забърза ми мудния ход.
Заотварях припряно вратите
на огромния дом подреден,
търсех тайния ключ от мечтите...
Самотата поседна до мен.
И когато заби равномерно
запъхтяното мое сърце,
се излегна по кучешки верно
в празните ми сиротни ръце.
© Светличка All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
