Некролог

Безмълвие... Студена тишина...
Това разделя хората, не разстоянията...
Ако причината за твоята агония е образ на жена, 
бъди готов да срещнеш съболезнованията...

Преди да се превърнеш в "просто лист"...
С клиширано послание, и черно-бяла снимка - лишена от вибрации...
За да постигнеш повече във себе си, духовният лимит...
То трябва истински да бъдеш, на фон на много имитации.

Щом тялото е вече мъртво,
то време е нанякъде да отлети у него обитаващата го душа...
Тъй, както листовете пожълтяват, 
и избледняват черни мастила...

Ще мине време... Спомените са, за да остават.
От теб, от мен... От нас зависи кой какво ще каже или пък ще замълчи.
Дали ще бъде нужно думите превес да вземат и да го издават, 
или мълчанието ще го издаде... Очи.

Когато нещо си отиде безвъзвратно...
И липсата му почне да навлиза в най-големите ни дълбини, за да копае...
Тогава дупката в сърцето е огромна, 
а погледът ни някъде блуждае... 

М.Д.