Jul 27, 2019, 12:52 AM

Некролог

  Poetry » Love
1.2K 3 0

Безмълвие... Студена тишина...
Това разделя хората, не разстоянията...
Ако причината за твоята агония е образ на жена, 
бъди готов да срещнеш съболезнованията...

 

Преди да се превърнеш в "просто лист"...
С клиширано послание, и черно-бяла снимка - лишена от вибрации...
За да постигнеш повече във себе си, духовният лимит...
То трябва истински да бъдеш, на фон на много имитации.

 

Щом тялото е вече мъртво,
то време е нанякъде да отлети у него обитаващата го душа...
Тъй, както листовете пожълтяват, 
и избледняват черни мастила...

 

Ще мине време... Спомените са, за да остават.
От теб, от мен... От нас зависи кой какво ще каже или пък ще замълчи.
Дали ще бъде нужно думите превес да вземат и да го издават, 
или мълчанието ще го издаде... Очи.

 

Когато нещо си отиде безвъзвратно...
И липсата му почне да навлиза в най-големите ни дълбини, за да копае...
Тогава дупката в сърцето е огромна, 
а погледът ни някъде блуждае... 

 

М.Д. 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Съби Седник All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...