Jul 27, 2019, 12:52 AM

Некролог

  Poetry » Love
1.2K 3 0

Безмълвие... Студена тишина...
Това разделя хората, не разстоянията...
Ако причината за твоята агония е образ на жена, 
бъди готов да срещнеш съболезнованията...

 

Преди да се превърнеш в "просто лист"...
С клиширано послание, и черно-бяла снимка - лишена от вибрации...
За да постигнеш повече във себе си, духовният лимит...
То трябва истински да бъдеш, на фон на много имитации.

 

Щом тялото е вече мъртво,
то време е нанякъде да отлети у него обитаващата го душа...
Тъй, както листовете пожълтяват, 
и избледняват черни мастила...

 

Ще мине време... Спомените са, за да остават.
От теб, от мен... От нас зависи кой какво ще каже или пък ще замълчи.
Дали ще бъде нужно думите превес да вземат и да го издават, 
или мълчанието ще го издаде... Очи.

 

Когато нещо си отиде безвъзвратно...
И липсата му почне да навлиза в най-големите ни дълбини, за да копае...
Тогава дупката в сърцето е огромна, 
а погледът ни някъде блуждае... 

 

М.Д. 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Съби Седник All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...