Ето тръгваш... затворена страница
ще са чувствата, само след миг.
Гордостта, тази нагла безсрамница,
в мен заключи и вопъл и вик.
Ще разголя пред тебе душата си,
ще ти кажа: "Не тръгвай, поспри!",
но мълча, зъби стиснала, плачейки...
Ще съм силна макар да боли!
Заслепена до лудост - отричам -
със замах сривам нашия свят...
Не признавам, че още обичам...
а гори във сърцето ми ад. ...