Нелепо
Ето тръгваш... затворена страница
ще са чувствата, само след миг.
Гордостта, тази нагла безсрамница,
в мен заключи и вопъл и вик.
Ще разголя пред тебе душата си,
ще ти кажа: "Не тръгвай, поспри!",
но мълча, зъби стиснала, плачейки...
Ще съм силна макар да боли!
Заслепена до лудост - отричам -
със замах сривам нашия свят...
Не признавам, че още обичам...
а гори във сърцето ми ад.
И познат се разгръща сценарий -
нараняващ, отровен... горчи,
и предсмъртно ранена душата ми -
не, не моли, а гордо мълчи.
Беше просто... едничко: "Обичам те!" -
хепи енд и вълнуващ финал.
Просто бе, но мечтите погребахме,
любовта си убихме без жал.
Със юмруци и челюсти стиснати,
продължихме напред... суета.
Пепелище остана след пламъка.
Буци лед - две самотни сърца.
С. Кръстева
© Силвия Кръстева All rights reserved.
