Неми до Болка
Душа за никъде пътува...
Сърце покой,
в душата се не спира!
Умът засенчил всичко важно.
Погледът така разфокусиран...!
И блъскат се в различни ъгли,
думи, изрази и мисли -
с фантазии нечисти!
Че чак сълзите ти се изпаряват.
А хората забързани,
във време тъй напрегнато...
Във хаос на порядъка,
на опашки се редят... Защо ли?
Като на поточна лента,
или кинофестивал...
На бързи кадри
живота ти превъртат;
И като във филм на ЧАПЛИН...?
От болка смешна, сълзи потичат.
А знае ли човек, смешно ли е?
Кой ще каже? Аз не знам...
Неми сме до Болка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
