Неми до Болка
Душа за никъде пътува...
Сърце покой,
в душата се не спира!
Умът засенчил всичко важно.
Погледът така разфокусиран...!
И блъскат се в различни ъгли,
думи, изрази и мисли -
с фантазии нечисти!
Че чак сълзите ти се изпаряват.
А хората забързани,
във време тъй напрегнато...
Във хаос на порядъка,
на опашки се редят... Защо ли?
Като на поточна лента,
или кинофестивал...
На бързи кадри
живота ти превъртат;
И като във филм на ЧАПЛИН...?
От болка смешна, сълзи потичат.
А знае ли човек, смешно ли е?
Кой ще каже? Аз не знам...
Неми сме до Болка.
© Ангел All rights reserved.
