Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
12.12.2012 г., 20:36 ч.

Немилостиво 

  Поезия » Любовна
1091 0 30

                                                                   На Мария Вергова

 

В житейски плитчини глава не сврял,

пригалих бос озъбените туфи

и със венец от миди и корал

морето взе за мен, че се натруфи.

 

На роклята си синя изведнъж

то крайчеца повдигна ловко с пръсти:

брегът бе с цвят на прегоряла ръж,

чадърите - заплели мигли гъсти.

 

Доде лежах, дваж по-опитомен,

от слънчевото зайче в късна есен,

вълните се надвесиха над мен

и моя девствен смях една отнесе.

 

Вдън амфори заглъхна всеки звук

и тишина сред рифовете никне.

А аз превеждам, както никой друг,

на рибите немилостив езика...

　

　

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??