Немислие...
Някой ден, в някой пек
ще ти кажат за мен,
онзи, черният, май си замина?!
Недостатъчно бог и премного човек...
се огъна и бавно се срина...
Той не спря да върви
и след този разклон,
в който сабя и кон му вземаха...
От стрелите в сърцето си стори подслон.
После с тях си разпори стомаха...
Нито гроб, нито кръст
ще показват къде
се е спрял за последна почивка.
Само купчинка пръст...
След игра на дете...
И усмивката... Тази усмивка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ботьо Петков Всички права запазени
