29.03.2008 г., 16:02

Ненадейно

1.3K 0 0
Ненадейно влюбихме се аз и ти

и пламна любовта в нашите души.

Щастието във тебе аз открих

и дните ми със тебе аз броих.



Пепелта във огън ти превърна

и надеждата забравена възвърна.

Нощта във ден превърна ти,

без никакво усилие дори.



Розите разцъфат призори,

истински ли си, кажи?

Потърквам аз очи, пощипвам се дори

и се питам как ме омагьосваш ти.



С мен завинаги бъди

и не ме оставяй ти,

а до мене вечно ти върви

и за миг не се отделяй ти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...