Mar 29, 2008, 4:02 PM

Ненадейно

  Poetry » Love
1.3K 0 0
Ненадейно влюбихме се аз и ти

и пламна любовта в нашите души.

Щастието във тебе аз открих

и дните ми със тебе аз броих.



Пепелта във огън ти превърна

и надеждата забравена възвърна.

Нощта във ден превърна ти,

без никакво усилие дори.



Розите разцъфат призори,

истински ли си, кажи?

Потърквам аз очи, пощипвам се дори

и се питам как ме омагьосваш ти.



С мен завинаги бъди

и не ме оставяй ти,

а до мене вечно ти върви

и за миг не се отделяй ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...