Ненадейност
Пишеш на ръба на света
на предела на съществуването
на епохата, закриваща времената.
Думите се движат
с подемните си машини
издигат ни към призрачното
по гърбовете на сенките плъзват
забременели от миражи
ни спускат
в приземието на явствеността.
Летеж ли е посоката
от звездите към бездънността
на човека.
Думите са
хвърчила с образ на птица
детски балончета от пяна.
Голотата им съблича духа ни.
Навалял е сняг за снежни човеци
разполовени сме като паднала ябълка
и с едната половина сме човеци
излизаме от домовете си
и после се връщаме
по-малко човеци.
Как ще облечеш
върху душата си
тялото на греха
дрехата без която
не можеш
когато дойде Христос в славата Си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Boyana Всички права запазени
