Ненадейност
Пишеш на ръба на света
на предела на съществуването
на епохата, закриваща времената.
Думите се движат
с подемните си машини
издигат ни към призрачното
по гърбовете на сенките плъзват
забременели от миражи
ни спускат
в приземието на явствеността.
Летеж ли е посоката
от звездите към бездънността
на човека.
Думите са
хвърчила с образ на птица
детски балончета от пяна.
Голотата им съблича духа ни.
Навалял е сняг за снежни човеци
разполовени сме като паднала ябълка
и с едната половина сме човеци
излизаме от домовете си
и после се връщаме
по-малко човеци.
Как ще облечеш
върху душата си
тялото на греха
дрехата без която
не можеш
когато дойде Христос в славата Си.
© Boyana All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво е
-
Благодаря ви за вниманието, което отделихте на написаното от мен! Радвам се, че ви е харесало!
-
Всичко, което ни заобикаля е толкова отчайващо, че те отказва да мислиш. Само притваряш очи и се молиш като ги отвориш да си още тук - в тази вселена.
Поздравявам те за размишленията, Бояна! А тук буквално ми обра точките:
"Думите се движат
с подемните си машини
издигат ни към призрачното
по гърбовете на сенките плъзват
забременели от миражи"
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
