Endlesss
95 112
29.04.2013 г., 18:34 ч.

Ненаранимо 

  Поезия » Друга
773 0 12
 
Малка бяла тъга се прокрадва в косите ми.
Умориха се дните - от очи и следи.
Залюлява ме мисъл. Не достигнах небето ти.
Не успях да докосна. Ненаранимо. Горчи.
И мълча. И притихнало в длани,
като малък, свенлив чудотворец,
разпилявам мостове и бързеи.
Уморих се от хората. Просто е.
А пък люлките в старите паркове
и дърветата с черните клони,
двете птици с криле като сърпове,
разполовили ни - днес - и предишни,
всички те - приютяват тъгите ми.
Ще се срещна по залез - предишната.
И извърнала глава - ще се подмина.


~Endless~

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??