27.04.2010 г., 11:40

Ненарисуван Листопад

1K 0 16

Провокирано от картината "Утро... Ноември... Тишина" на isd (ИгорСД)

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=211896

 

 

Обичам късното безмълвие на есента,

когато листи не треперят от вятъра,

а дърветата, прислонили се във картина,

съзерцават своята голота.

 

В сенките на безлюден пейзаж,

зрели, плодовете гният в шумата.

Любовница съм на Листопада –

тихо под него съм се скрила.

 

Докосвам с пръстите на мъглата,

да ме запомниш млада и дръзка.

Скрита в голите клони на съдбата,

да си взема сбогом дошла съм...

 

Шарен мой, ненарисуван Листопад...

 

*     *     *

 

(Игор - с благодарност за вдъхновението!)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...