5.03.2017 г., 17:49

Необходимият избор

355 0 0

Стъпките в живота са като мозайка,

от тях моментите родени

са негова вълнуваща картина,

животът, който дава ни урок,

за нас е свидна майка

във грижата от люлка, та до гроб

как всеки ще премине...

 

Животът е протегната ръка,

личен избор в пътя

към добро или към зло,

животът – той е пълноводната река,

но в зли очи пресъхва,

реката се превръща в ялово русло,

във ноктите на прокълнат демон гребло...

 

Греблото в храбрите ръце

е друга сила – да изгребва пагубната кал,

за да цъфти върху щастливото лице

най-хубавата радост, че за живота

ти живота си отдал!

 

Лукавият – врагът, палачът на живота,

готов е да отнеме благотворните прегръдки,

да бърка и раздава картите на покера си

във белота,

да определя  нашия живот на малки,

жалки глътки…

 

Във битката човек призван е да прозре,

да сложи ситото на своя избор,

с калта да се прегърне или да презре,

животът води го към истинския извор!

 

Всеки сам полива своята градина,

всеки сам копае своята леха,

плодовете и цветята ще го радват

и все по-слаб ще се топи греха! 

 

Градината обаче чака своя градинар,

градината очаква истинския си стопанин,

за аромата неин няма катинар,

когато ароматът знае, че борецът

ще го брани!

 

Замисля ли се някой над подобна мисъл,

разтворил ли е гардероба в своя свят,

за да извади най-прекрасната си бяла дреха

и се запъти с нея по широката алея,

в която няма погледи назад!

 

гр. София, 03.08.2016г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...