5 мар. 2017 г., 17:49

Необходимият избор

360 0 0

Стъпките в живота са като мозайка,

от тях моментите родени

са негова вълнуваща картина,

животът, който дава ни урок,

за нас е свидна майка

във грижата от люлка, та до гроб

как всеки ще премине...

 

Животът е протегната ръка,

личен избор в пътя

към добро или към зло,

животът – той е пълноводната река,

но в зли очи пресъхва,

реката се превръща в ялово русло,

във ноктите на прокълнат демон гребло...

 

Греблото в храбрите ръце

е друга сила – да изгребва пагубната кал,

за да цъфти върху щастливото лице

най-хубавата радост, че за живота

ти живота си отдал!

 

Лукавият – врагът, палачът на живота,

готов е да отнеме благотворните прегръдки,

да бърка и раздава картите на покера си

във белота,

да определя  нашия живот на малки,

жалки глътки…

 

Във битката човек призван е да прозре,

да сложи ситото на своя избор,

с калта да се прегърне или да презре,

животът води го към истинския извор!

 

Всеки сам полива своята градина,

всеки сам копае своята леха,

плодовете и цветята ще го радват

и все по-слаб ще се топи греха! 

 

Градината обаче чака своя градинар,

градината очаква истинския си стопанин,

за аромата неин няма катинар,

когато ароматът знае, че борецът

ще го брани!

 

Замисля ли се някой над подобна мисъл,

разтворил ли е гардероба в своя свят,

за да извади най-прекрасната си бяла дреха

и се запъти с нея по широката алея,

в която няма погледи назад!

 

гр. София, 03.08.2016г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...