5 mar 2017, 17:49

Необходимият избор

356 0 0

Стъпките в живота са като мозайка,

от тях моментите родени

са негова вълнуваща картина,

животът, който дава ни урок,

за нас е свидна майка

във грижата от люлка, та до гроб

как всеки ще премине...

 

Животът е протегната ръка,

личен избор в пътя

към добро или към зло,

животът – той е пълноводната река,

но в зли очи пресъхва,

реката се превръща в ялово русло,

във ноктите на прокълнат демон гребло...

 

Греблото в храбрите ръце

е друга сила – да изгребва пагубната кал,

за да цъфти върху щастливото лице

най-хубавата радост, че за живота

ти живота си отдал!

 

Лукавият – врагът, палачът на живота,

готов е да отнеме благотворните прегръдки,

да бърка и раздава картите на покера си

във белота,

да определя  нашия живот на малки,

жалки глътки…

 

Във битката човек призван е да прозре,

да сложи ситото на своя избор,

с калта да се прегърне или да презре,

животът води го към истинския извор!

 

Всеки сам полива своята градина,

всеки сам копае своята леха,

плодовете и цветята ще го радват

и все по-слаб ще се топи греха! 

 

Градината обаче чака своя градинар,

градината очаква истинския си стопанин,

за аромата неин няма катинар,

когато ароматът знае, че борецът

ще го брани!

 

Замисля ли се някой над подобна мисъл,

разтворил ли е гардероба в своя свят,

за да извади най-прекрасната си бяла дреха

и се запъти с нея по широката алея,

в която няма погледи назад!

 

гр. София, 03.08.2016г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...