9.07.2018 г., 2:00

Необятни звездни пространства

565 4 9

Необятни звездни пространства,

звезден прах, мечти и луна –

ме повеждат напред и нагоре

към всяка моя съкровена мечта.

Така ми се иска света да прегърна

и да изтрия всяка отронена

горчива сълза... Защото родени сме

невинни и чисти и във всяка душа

блести, блести светлина...!

Но понякога труден е пътят...!

Но, ти не се предавай, а силен бъди...

и нека срещу злото като щит да застанем,

та отново този наш свят от любов да блести!

Не се предавай, човече! Във всеки от нас –

божествена светла искрица блести...

Неповторим си! Но ти си го знаеш...

Ела и ти със мен – та доброто навред

като слънчев лъч да заблести...!

Ела, труден е пътя... Не се отказвай –

толкова лесно от звездните светли мечти...!

Ето виж... тези необятни звездни пространства,

звезден танц сред луна и мечти... как ни водят

напред и нагоре за да сбъднат всяка наша мечта...!

 

Катя Джамова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ирина ,благодаря ти за хубавите думи и коментар!
    Антоан, благодаря ти за хубавия коментар!
    И само как ме усмихна...ела

    Усмихвам се и с поглед озарен
    обгръщам с любов света...
    Хей, мили приятели - вярвайте,
    че има надежда, че доброто съществува
    то е в нас...пред никой поглед не свеждайте
    и се борете за всеки един вълшебен миг.
    Да забравим за малко грижите тежки,
    на омразата да отвърнем с любов
    и нека да си подадем ръцете
    и да прегърнем този свят с любов.
    Ето, вижте любов, магнетичност
    ни обединяват за едно ново начало,
    нека има надежда в сърцето
    и тя като ясна звездица да свети...
    Мили, приятели благодаря ви още веднъж
    за хубавите думи и коментари!
  • Звучи патриотично,силно и окуражаващо,Катя!Хареса ми призивът във втората част на стиха!
  • Вили и аз ти благодаря!Много се радвам , че ти е харесало!
  • Кате, благодаря ти за хубавото стихче
  • Гавраил, благодаря ти за хубавия коментар!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...