9.07.2018 г., 2:00

Необятни звездни пространства

564 4 9

Необятни звездни пространства,

звезден прах, мечти и луна –

ме повеждат напред и нагоре

към всяка моя съкровена мечта.

Така ми се иска света да прегърна

и да изтрия всяка отронена

горчива сълза... Защото родени сме

невинни и чисти и във всяка душа

блести, блести светлина...!

Но понякога труден е пътят...!

Но, ти не се предавай, а силен бъди...

и нека срещу злото като щит да застанем,

та отново този наш свят от любов да блести!

Не се предавай, човече! Във всеки от нас –

божествена светла искрица блести...

Неповторим си! Но ти си го знаеш...

Ела и ти със мен – та доброто навред

като слънчев лъч да заблести...!

Ела, труден е пътя... Не се отказвай –

толкова лесно от звездните светли мечти...!

Ето виж... тези необятни звездни пространства,

звезден танц сред луна и мечти... как ни водят

напред и нагоре за да сбъднат всяка наша мечта...!

 

Катя Джамова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ирина ,благодаря ти за хубавите думи и коментар!
    Антоан, благодаря ти за хубавия коментар!
    И само как ме усмихна...ела

    Усмихвам се и с поглед озарен
    обгръщам с любов света...
    Хей, мили приятели - вярвайте,
    че има надежда, че доброто съществува
    то е в нас...пред никой поглед не свеждайте
    и се борете за всеки един вълшебен миг.
    Да забравим за малко грижите тежки,
    на омразата да отвърнем с любов
    и нека да си подадем ръцете
    и да прегърнем този свят с любов.
    Ето, вижте любов, магнетичност
    ни обединяват за едно ново начало,
    нека има надежда в сърцето
    и тя като ясна звездица да свети...
    Мили, приятели благодаря ви още веднъж
    за хубавите думи и коментари!
  • Звучи патриотично,силно и окуражаващо,Катя!Хареса ми призивът във втората част на стиха!
  • Вили и аз ти благодаря!Много се радвам , че ти е харесало!
  • Кате, благодаря ти за хубавото стихче
  • Гавраил, благодаря ти за хубавия коментар!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...