Необяздена младост
Необяздена младост
във душата ми страда
и се моли нахалост
за едничка награда -
да ù дам да отпие
от очите ти свежест,
глътка топла магия,
скрита в погледа нежен.
Да ù дам да се слее
със ръцете безценни,
дето обич за нея
са събрали нетленна.
Да ù дам да пирува
с устни, вкусили жажда,
та когато добрува,
дваж да ù се услажда.
Но напразно се моли.
Ако днес укротиш я
и си тръгнеш. Неволно.
Как без тебе ще диша?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
