8.10.2013 г., 23:33 ч.

Необяздена младост 

  Поезия » Друга
591 0 2

Необяздена младост

във душата ми страда

и се моли нахалост

за едничка награда -

 

да ù дам да отпие

от очите ти свежест,

глътка топла магия, 

скрита в погледа нежен.

 

Да ù дам да се слее 

със ръцете безценни,

дето обич за нея

са събрали нетленна.

 

Да ù дам да пирува

с устни, вкусили жажда,

та когато добрува,

дваж да ù се услажда.

 

Но напразно се моли.

Ако днес укротиш я

и си тръгнеш. Неволно.

Как без тебе ще диша?

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??