Необяздена младост
във душата ми страда
и се моли нахалост
за едничка награда -
да ù дам да отпие
от очите ти свежест,
глътка топла магия,
скрита в погледа нежен.
Да ù дам да се слее
със ръцете безценни,
дето обич за нея
са събрали нетленна.
Да ù дам да пирува
с устни, вкусили жажда,
та когато добрува,
дваж да ù се услажда.
Но напразно се моли.
Ако днес укротиш я
и си тръгнеш. Неволно.
Как без тебе ще диша?
© Таня Донова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
