Необяздена младост
във душата ми страда
и се моли нахалост
за едничка награда -
да ù дам да отпие
от очите ти свежест,
глътка топла магия,
скрита в погледа нежен.
Да ù дам да се слее
със ръцете безценни,
дето обич за нея
са събрали нетленна.
Да ù дам да пирува
с устни, вкусили жажда,
та когато добрува,
дваж да ù се услажда.
Но напразно се моли.
Ако днес укротиш я
и си тръгнеш. Неволно.
Как без тебе ще диша?
© Таня Донова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
