12.06.2012 г., 9:06

Неочаквана среща- 2

1.6K 0 1

Неочаквана среща- 2

                                  на С...

 

Не казвай нищо!.. Прегърни ме само

и ако можеш, просто поплачи

във срещата на мъжкото ми рамо

със Болката от твоите очи...

 

И нека не проклинаме Съдбата

(известна със капризният си нрав!..)

и нека  да надмогнем суетата,

че всеки пак по своему е прав...

 

Щом Времето не можем да обърнем,

а Бог забрави нашият адрес-

как чувствата тогава да си върнем

отново за да изживеем днес!..

 

Животът на прощален пир прилича,

Желанията- на последен тост,

а тъй обичах аз да те обичам

и не желаех само да съм гост...

 

Сгрешихме вярно някога- от глупост,

но вече поумняхме и сега

не можем със предишната си лудост

с Живота да си правим пак шега!..

 

... Обърканите сънища ни следват,

остават като сенки през деня-

желания безумни ни обсебват,

кошмарите не свършват със съня,

 

но тоя Бряг пустинен край скалите

и днес е тъй примамлив като блян

и все така заливат ни вълните,

и пак Грехът е само пожелан...

 

Не казвай нищо!.. Просто прегърни ме

и ще си спомня, вярвай ми : защо

желаех те по мъжки (обяснимо!),

а с пиетет те гледах като Божество

 

и не докоснах тръпното ти тяло,

а днес е късно даже за мечти,

и за желания безумно закъсняли...

Не казвай нищо!..

                                 Просто замълчи...

 

... А чайките крещят над необята

уверени във своите крила

и корабите със попътен Вятър

отплават във вечерната мъгла...

 

д-р Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...