10.05.2015 г., 15:06

Неочаквана среща

749 0 0

Здравей, ми каза тя.

Здравей, отвърнах без усмивка.

Но сърцето се усмихна.

Не искам тя да узнае,

колко съм щастлив сега.

Защо не се обаждаш, ме попита пак.

Защото те обичам,

а ти ме имаш само за приятел.

Не ù го казах.

Но тя го знае.

Знае как и двамата бяхме

на вълната на страстта.

От тази страст се запали

едно огънче в мен, което и сега гори.

Огънчето на любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско кирилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...