Здравей, ми каза тя.
Здравей, отвърнах без усмивка.
Но сърцето се усмихна.
Не искам тя да узнае,
колко съм щастлив сега.
Защо не се обаждаш, ме попита пак.
Защото те обичам,
а ти ме имаш само за приятел.
Не ù го казах.
Но тя го знае.
Знае как и двамата бяхме
на вълната на страстта.
От тази страст се запали
едно огънче в мен, което и сега гори.
Огънчето на любовта.
© Наско кирилов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
