22.08.2024 г., 11:29

Неограничени възможности

264 0 0

Н Е О Г Р А Н И Ч Е Н И    В Ъ З М О Ж Н О С Т И

 

Твърдата,несъмнена Вяра във чудесата

ги дарява с виталност за реална възможност,

но,за да влезеш с размах на Господ в играта,

трябва да преодолееш редица от сложности.

 

Да вникнеш много на дълбоко във себе си,

следва работа,работа,работа,работа,

чрез която навлизаш в конкретна обсебеност,

променяща изцяло облика на житейския статус.

 

Преодолял до тука всичко това,

усещаш заредеността си с отдаденост

на кауза,която ти завладява ума

и за която с всеки миг по-жаден си.

 

Космичните Принципи навлизат в твоето съзнание,

което е подготвено вече с Вяра за Тях

и докато за другите все още рано е,

ти си напълно способен,да твориш Чудеса.

 

Не съм Този,когото всичките търсят,

а само неофициален Негов посредник,

Той съзнанието ми до болка разтърсва

и ръката ми движи по Негови маниери.

 

С помощта на Неговата Воля Непоклатима

химикалът ми галопира по белия лист

и утвърждава,че всичко е постижимо,

ако към Него Вярата вътре в тебе гори...

 

Всеки,който го искрено търси,

чрез Вярата си ще го намери,

ще усети Сакралното Му Присъствие,

ще отпаднат заблуди,илюзии и химери.

 

14.07.2024г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....