Неопетнена
Тя притичва в сънищата ми,
както сърната бяга из гората,
уплашена от призрачните облаци,
тъй мрачни, тъй лоши паравани
на лунната загадъчност…
Усмихва се свенливо, истински,
загърната с розовите си мечти,
неопетнена е от черно-сивото, което
винаги я иска… все за себе си.
Обича да флиртува с вятъра,
а той се влюбва в нея всяка нощ,
както аз го правя винаги…
Ние с него сме любовно-губещи…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Георгиев Всички права запазени
