Гошето1 (Георги Георгиев)
82 379
17.04.2010 г., 20:30 ч.

Неопетнена 

  Поезия » Бели стихове
1150 0 3

Тя притичва в сънищата ми,

както сърната бяга из гората,

уплашена от призрачните облаци,

тъй мрачни, тъй лоши паравани

на лунната загадъчност…

Усмихва се свенливо,  истински,

загърната с розовите си мечти,

неопетнена е от черно-сивото, което

винаги я иска…  все за себе си.

Обича да флиртува с вятъра,

а той  се влюбва в нея всяка нощ,

както аз го правя винаги…

Ние с него сме любовно-губещи…

© Георги Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??