Apr 17, 2010, 8:30 PM

Неопетнена 

  Poetry » White poetry
1149 0 3

Тя притичва в сънищата ми,

както сърната бяга из гората,

уплашена от призрачните облаци,

тъй мрачни, тъй лоши паравани

на лунната загадъчност…

Усмихва се свенливо,  истински,

загърната с розовите си мечти,

неопетнена е от черно-сивото, което

винаги я иска…  все за себе си.

Обича да флиртува с вятъра,

а той  се влюбва в нея всяка нощ,

както аз го правя винаги…

Ние с него сме любовно-губещи…

© Георги Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??