Тя притичва в сънищата ми,
както сърната бяга из гората,
уплашена от призрачните облаци,
тъй мрачни, тъй лоши паравани
на лунната загадъчност…
Усмихва се свенливо, истински,
загърната с розовите си мечти,
неопетнена е от черно-сивото, което
винаги я иска… все за себе си.
Обича да флиртува с вятъра,
а той се влюбва в нея всяка нощ,
както аз го правя винаги…
Ние с него сме любовно-губещи…
© Георги Георгиев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
