Apr 17, 2010, 8:30 PM

Неопетнена 

  Poetry » White poetry
1230 0 3
Тя притичва в сънищата ми,
както сърната бяга из гората,
уплашена от призрачните облаци,
тъй мрачни, тъй лоши паравани
на лунната загадъчност…
Усмихва се свенливо, истински,
загърната с розовите си мечти,
неопетнена е от черно-сивото, което
винаги я иска… все за себе си.
Обича да флиртува с вятъра,
а той се влюбва в нея всяка нощ,
както аз го правя винаги… ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??