Неосъществена среща с чакана гостенка (Музата)
Кога я чакам, тя не пристига,
присънва ми се, че ми намига...
Затуй реших си да я поканя...
......
Търсих я, виках я, китка й китих,
вино й точих препълна кана,
курбан заколих, питка замесих,
месал постлах й да я нахраня.
Огън стъкмих й, да е на топло,
легло застлах й – да спи на меко,
свещи запалих да й е светло -
до мрак я чакам, гост от далеко.
Вода й стоплих – да се измие,
с везана кърпа да се изтрие.
Като за булка надиплих риза,
терлици сплетох и тях курдисах.
Седнах... и чакам, дано похлопа,
на вратника ми дано потропа...
По пътя гледам да не премине
и дворите ми да не подмине...
Пролайва куче, овца проблява,
сърп-месечинка в мед засиява
и както съм се на стол подпряла,
унесла съм се и съм заспала...
И сън сънувам - как някой хлипа,
за мене плаче и мене вика...
А куче лае на стръв и бясно,
а аз си хъркам, насън промлясвам...
И много пъти "дежавю" става -
на крак ми дойде и... отминава,
щото съм порти здраво подпряла,
щото дълбооко сън съм заспала...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Даже и късмета си. 
